СВД

от Уикипедия, свободната енциклопедия
СВД
Страна Русия
СССР
ТипСнайперова пушка
История на производство и служба
ИзобретателЕвгений Драгунов
Създаване1958 – 1963
На въоръжение1963 – [1]
ВариантиСВД Драгунов, СВД Драгунов Тигър, ТСВ, СВДС-А, СВДС-Д, СВУ, СВУ-АС, СВДК, СВДМ
Габаритни характеристики
Маса4,30 кг (без нож, с оптически прицел ПСО1 и празен пълнител)[1]
Дължина1225 мм (без нож-байонет)
1370 мм (с поставен нож-байонет)[1]
Дължина на цевта620 мм
Калибър7,62x54R
Работни характеристики
Действиегазово-възвратно, полуавтоматична
Пълнител10 бр.
Мерни прибориПСО-1 (4х24)
Начална скорост830 м/сек
СВД в Общомедия

СВД или Снайперистка винтовка Драгунов (на руски: Снайперская винтовка Драгунова) е модел руска снайперска пушка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена от Евгений Фьодорович Драгунов през 1963 г.

Влиза в серийно производство през 1964 година и се произвежда до днес. Драгунов е полуавтоматична с газово-възвратен механизъм и е предназначена за унищожаване на отдалечени цели. Снабдена е с оптичен мерник ПСО-1 и има ефективна стрелба до около 400-600 метра както всички подобни пушки. Прицела е разграфен до 1300 метра което е повод за градска легенда че това е ефективния обхват, в действителност разсейването на куршумите на такава дистанция е прекалено голямо. Боеприпасите са 7,62×54 mm R с начална скорост 830 м/с. Използва се по време на Виетнамската война, Съветската инвазия в Афганистан и войната в Югославия. Първоначално е била на въоръжение във всички страни членки на бившия Варшавски договор. Лиценз за производство са имали Китай, Румъния и Иран, без лиценз се е произвеждала в Сърбия, а към този момент се използва в армиите на повече от 26 държави.

Когато отряд от Съветската армия е бил на операция, с него задължително е имало по един войник със СВД, специално обучен да работи с него. Замисълът за по един такъв войник в отряд е бил с цел да се увеличи ефективния обхват на 600 и повече метра (без Драгунов ефективния обсег е бил 300 метра заради ограничения на АК-47). В този случай СВД не се е използвал точно като снайперистка винтовка, но това все пак е първия пример за снайперист. В края на 60-те, началото на 70-те години на XX век, се появява нова модификация на Драгунов – СВДС, който е по-олекотен, тъй като дървото е заместено от полимер, също така приклада се сгъва.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

брой на нарезите: 4

стъпка на нарезите: 240 мм за тежки куршуми, 320 мм (стандартно) и 420 мм за свръх леки куршуми

Прицелна далекобойност с оптически прицел: 1300 м

с пластинчат мерник: 1200

до 3800 м куршума има достатъчна енергия да убие или рани човек

маса на патрона: 21.8 гр

маса на куршума: 9.6 гр (ЛПС куршум със стоманен сърдечник)

маса на барутния заряд: 3.1 гр.

време на полета на куршума до 1300 м: 3,26 сек.

увеличение на оптическия прицел: 4х (ПСО1)

размер на полето: 6 градуса

фокусно разстояние от окуляра до окото: около 70 мм

маса на оптическия прицел: 616 гр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Hogg, Ian (2002). Jane's Guns Recognition Guide. Jane's Information Group. ISBN 0-00-712760-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]